oxygen kills us

Tim Exile - Listening tree

2009-03-08T09:14:00.002+02:00

Дам, подскочих от кеф като разбрах, че Tim Exile ще ни замери с нов албум в началото на 2009 година. Подскочих още веднъж като разбрах кой ще бъде издателя - любимите на много от нас (кои?) Warp Records! Подскачам и трети път когато вече албума е в ушите ми. Какво чувам? Ееми ново двайсе! Албума е изпълнен с вокали, ама не от онези небрежни напявания и бийтбоксове от предишния, а сякаш по-насериозно. И все пак не съвсем насериозно - настроението в почти всички парчета е, ако мога да го нарека, комично, весело и на моменти епично, текстовете са ту предизвикателни, ту доста абстрактни и полуразбираеми (поне за мене:) ), а като цяло стила на музиката ми е трудно да го определя, но ми напомня за нещо съвсем нестандартно мелодично, синтетично, поп и експериментално едновременно. Във discogs.com пише така: Style: Breakbeat, IDM, Synth-pop.
Любими парчета: Don't Think We're One; Fortress; There's Nothing Left Of Me But Her And This

PROSTRANSTVO 001

2009-02-08T19:00:00.002+02:00

След много време пълно музикално мълчание се появи най-накрая нещо с мое участие - компилацията с експериментална електроника ПРОСТРАНСТВО 001
PROSTRANSTVO 001

R.I.P. Charlie Cooper (Telefon Tel Aviv) (1977 - 2009)

2009-01-28T22:51:00.002+02:00

Тази сутрин научих две новини. Първата е, че една от любимите ми групи - Telefon Tel Aviv, които ме вдъхновяват изключително много, са издали новият си албум преди няколко дни. Втората за съжаление погаси всичката ми радост от първата. Едната половина от дуета - Чарлз Купър е намерен мъртъв.
Почивай в мир, Чарли!

Колкото до самият албум... трудно ми е да го оценя при тези обстоятелства, но ... да кажем, че ще го слушам твърде дълго и ще ми бъде много любим, макар че е доста по-различен от всички досегашни издания на дуета.

2008

2008-12-31T22:37:00.002+02:00

Свърши 2008 година. Опитвам се да си спомня какво се случи, но те вече годините толкова бързо ги сменят, че се бъркам кое стана през 2008-ма. Все пак ето малко сбито музикалните събития, които вероятно ще помня относително дълго време:
- Видях един от идолите си - Amon Tobin на живо "от първия ред"!
- Autechre, Portishead, Nine Inch Nails и Squarepusher издадоха нови албуми - от кой приятно изненадан, от кой леко разочарован - каквото такова
- Представих част от музиката ми за пръв път на живо - оказа се много приятно занимание, някой път ще повторя :)

Като се сетя за още ще допълня.
Какво следва през 2009? Откъде да знам :)

Drum & Jazz 2008 през моя поглед

2008-11-30T14:52:00.009+02:00

Без да преувеличавам ще кажа директно още в първото изречение: на никое друго парти не съм си прекарвал толкова добре! Причините са комплексни - отидох сам, намерих десетки приятели от всички краища на България, някои от които не очаквах изобщо да видя, други от които не бях виждал от много време. Другото нещо естествено беше музиката - Блуба Лу бяха супер както винаги, Климент през това време направи разнообразен сет, Soulslept представи много интригуваща авторска музика. Гостите от Македония също представиха интересна гледна точка, макар че на мен лично не ми допаднаха много. После обаче, когато Бalkansky се присъедини към тях, работата стана сериозна. Последвалата премиера на албума му с Теодосий Спасов и сета му от самостоятелни парчета разтърси залата много сериозно.
Малко по-късно един скромен мургав човечец се появи отнякъде, качи се зад грамофоните и реши да пробва дали може да ни убие със звук.

Сетът на Амон Тобин в България беше най-"тежкия" негов сет който съм чувал някога (не съм го гледал другаде ама съм се докопвал до доста от интернет). Комбинацията от dubstep, drum&bass, IDM, trip-hop (в доста малки количества) и експериментален звук се оказа доста неочаквана за голяма част от публиката, но не попречи над хилядата човека в залата да се клатят в ритъм почти два часа, че и да го изкарат за бис след като първоначално предвидения му сет приключи. Същинско приключение, особено за нетренирани уши!
След като Тобин приключи на сцената дойде Fabio, но хората които имаха останали някакви сили бяха твърде малко, макар че сета му беше много приятен. Аз лично прецених, че правилното място е в залата за по-лека музика при Mloski & Rэs които пуснаха селекция от познати и нови предимно IDM парчета (красота!). Макар, че имах желание да се движа на дансинга просто Тобин ме беше изцедил до такава степен, че просто седнах и слушах. ~~За мое голямо съжаление сета на Shamanez не се състоя~~ (глупости - състоял си се е, само дето аз съм блял през това време и съм го пропуснал), тъй че скоро след като Mloski & Res приключиха, решихме да се прибираме.
Поздравления към HMSU за перфектно организираното мероприятие, много ме зарадва също факта, че не се получи миналогодишното претъпкване на всички зали, условията този път бяха чудесни.
Тъй че благодаря на всички приятели които допринесоха за чудесното прекарване, радвам се, че ви видях всичките!

Надписи

2008-10-18T21:45:00.004+02:00

Ето ви няколко надписа, на които аз съвсем лично съм си се натъкнал,не съм ги взимал от други сайтове (ех, че съм горд!).

Съвсем любезно, използвайки вължебната думичка ми ЗАПОВЯДАХА какво да (не) правя в тоалетните на Експо центъра в София:

Съседката ми напомни да си платя асЪнсИОра:

А това ми е любимия жанр филми:

Squarepusher - Just A Souvenir

2008-10-06T23:10:00.002+02:00

Албумът за който писах малко по-надолу вече е официален факт и реших да си споделя какво ми се мотае в главата за него. Първото нещо което ми направи впечатление след като чух първите две-три парчета е, че вероятно ще си имаме работа с нещо доста подобно на предшественика Hello Everything, което много ме зарадва тъй като въпросното издание направо ме заслепява с оптимистичното си звучене на моменти :) Да ама не, от това което следва става ясно, че акцентът този път е в съвсем друга насока - преобладаващата част от музиката в албума е базирана на импровизации с distorted китара и общо взето се наемам (макар и не особено отговорно) да го определя като рок-джаз импровизация. Звукът е "озъбен", стърже ухото яко и не те оставя да се отпуснеш почти до края на албума. Няма и помен от натрошените луупове и игривите електронни баси - всичко тук е изсвирено с "натурални" интрументи - барабани, бас и китари; синтезатори се чуват по малко само в отделни парчета, а тук там се подават и едни весели вокали пречупени през vocoder.
Дали ми хареса албума? И да и не. Да защото както винаги господин Дженкинсън има какво да ни покаже от гледна точка на инструментализъм и шантави идеи, но не защото албума по едно време става много еднообразен - китарата си стърже, барабаните трополят по един и същ начин... недостатък, който не се среща нито в Hello Everything, нито в Ultravisitor, които определено смятам за шедьоври.

Amon Tobin in Bulgaria

2008-09-24T20:57:00.002+02:00

Напоследък бях млъкнал, но няма начин да не ви ИЗКРЕЩЯ това което научих току що:

>>> AMON TOBIN LIVE IN SOFIA 29.11.2008 <<<

Вероятно пак като на предишния drum&jazz ще има над 3000 човека, но не ми пука - ще се науча дотогава да живея без кислород, но Амон Тобин на живо ще слушам! :)

Subheim - Approach

2008-08-27T10:10:00.003+03:00

Като ми каже някой "гръцка музика" се сещам за онзи стил, роднина на българския попфолк, в който неизменно присъства Онзи-Гаден-Струнен-Инструмент - сещате се. Напоследък обаче с изненада открих, че гърците си имат някаква доста стабилна Ambient и Chillout сцена. А когато попаднах и на изданието, за което пиша сега - комбинация от IDM и ambient - вече гледам на нещата от съвсем друг ъгъл.
Subheim живее в Атина и не знам друго за него, освен че на снимките изглежда доста млад :) Но да се върнем на същината, която е албумът му Approach. Бидейки поотделно голям фен на IDM-а и ambient-а, бях доста впечатлен когато чух едно от парчетата в албума по last.fm idm tag радиото, а на всичкото отгоре симпатиите ми се засилиха и от факта, че музиката е много мелодична. Общо взето всичките парчета са с подобно звучене - мелодични и атмосферични ембиънт фонове, красиви и нежни мелодии на пиано, чат пат нежни женски вокали и доста "криви" като звук, изобилстващи от glitch-ове, но иначе ритмични ударни. Сред фаворитите ми попаднаха парчетата Ybe 76 и Away (което бях чул по радиото).
Подходяща среда за слушане - някой планински връх. Интересен ефект има и в градска среда - кара те да се чувстваш като на гости :)

Squarepusher - Just a souvenir

2008-08-18T23:17:00.002+03:00

Не мога да започна по друг начин освен:
ЙЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
Геният Том Дженкинсън известен като Squarepusher е запланувал до края на годината да ни посипе с още една доза от неговата необичайна музика, както е обявено официално от Warp Records. Вече може да се слуша промоционално едно парче на http://www.myspace.com/warprecords, а стила му е доста озадачаващ и наподобяваш най-вече рок-джаз импровизация. Въобще ако нещата продължат така - очаква ни поредния шедьовър!

Burial (може би) Revealed

2008-08-06T14:19:00.005+03:00

Така както съм почнал да пиша редовно за щяло и нещяло свързано с Burial няма как да не спомена и едно от най-интересните неща, които стават около него напослекък. Вчера (5 август) той взел че постнал в блога си в myspace, че вече му е писнало да се спекулира с пазената му в тайна самоличност, решил че това го изнервя, така че е удостоил обществото с името си и една малка снимка.

Will Bevan

Дотук добре. Имаше една история че някакъв журналист е потърсил в Гугъл за имената на Burial и недоглеждайки върнатите му резултати, взел че написал в статията имената на собственика на някаква погребална агенция (вероятно изкарана от Гугъл като резултат от ключовата дума burial - заравяне на английски). Интересното е, че имената са точно William Bevan - http://www.williambevan.co.uk/.
В крайна сметка това някакво изфабрикувано продължение на историята ли е или въпросния журналист наистина е имал реална информация и е съвпадение на имената!? Или пък Burial си има погребална агенция?

EDIT: Абе май историята си е истина понеже информацията я потвърждават и от guardian.co.uk хмм...

Мълчанието на убиваните от кислорода

2008-08-01T00:36:00.003+03:00

Напоследък мълча защото 1. Не съм слушал почти никаква интересна музика, за която да пиша и 2. Ме мързи по малко... Но реших все пак да постна една типично блогърска статия, с която да осведомя тези дето четат какво-що. Всъщност основното е, че организаторите на фестивала с природозащитна идея Beglika free fest (http://www.beglika.org) любезно ме поканиха да си представя музиката там. По принцип не обичам музикални събития на открито, не обичам музикални събития по странни и труднодостъпни места, но се надявам да се разубедя, да си прекарам добре и най-важното - да не ме изпратят с развалени яйца и домати след като си пусна творческите напъни на 5 киловатовата уредба. Извинявайте, рибари смятам да ви уплаша рибата. Елате другата седмица - ще бъде по-спокойно. И тъй в 11 часа преди обяд на 08-08-08 г. живот и здраве ще бъда там, застанал зад лаптопа и потейки се над лууповете.
Между другото тази ще бъде най-непланираната ми лятна отпуска досега. Единственото нещо което съм планирал да направя е да забравя къде и какво работя. :) Отворен съм към предложения за интересно прекарване на времето.

ТвоятаТуба и блоговете

2008-07-05T20:55:00.001+03:00

И аз ли имам чувството, че ако закрият всички сайтове подобни на youtube.com някои хора ще си закрият блоговете :D

Въпрос към природозащитниците

2008-07-05T20:50:00.002+03:00

Бих искал да запитам онази част от природозащитниците, които са толкова отдадени на каузата си, че даже са вегетарианци:

Защо убиването на животни и яденето им е по-лошо от убиването на растения, яденето им, пушенето им и прочие дейности!?
Откъде сте сигурни, че растенията не изпитват болка?

Venetian Snares - Detrimentalist

2008-06-26T08:03:00.005+03:00

Ето малко нова музика: Aaron Funk (a.k.a. Venetian Snares) продължава да е хиперпродуктивен и докато още си слушаме My Downfall (OST), на 9 Юни взе че издаде нов албум. Detrimentalist е съвсем различен като настроение от предшественика му и е доста по-близо до "обичайните" за Venetian Snares албуми. Общо взето тези които следят творчеството му няма да чуят нещо коренно различно, но пък мисля че и няма да останат разочаровани. Албумът е базиран отново на невероятно разчупени ритми, много amen, много семпли от филми, jungle, rave, ragga, IDM и т. н. и традиционно представлява една голяма фино (и не чак толкова) подправена супа от тези елементи. Настроението което улових е по-скоро весело и на моменти комично, отколкото брутално и зловещо. Отново ритмите са 7/4, въпреки че забелязах едно парче дето беше на 4/4, а темпото в албума за мое учудване е сравнително бавно (като за Venetian Snares :D ) - сякаш не надвишава 180 BPM.
Какво да напиша в заключение... ами феновете няма да са разочаровани. А за тези, дето досега не са слушали Venetian Snares - това е перфектен албум за запознаване с изпълнителя.

Катастрофи

2008-06-22T22:19:00.003+03:00

Гледайки резултатите в Гугъл, можем да си направим извод, че въпросния сайт е посветен на това да ни информира за пътнотранспортните произшествия в Пловдив.

Еволюция

2008-06-10T22:02:00.003+03:00

Понеже се изявявам от няколко години като bedroom-музикант, напоследък ми бяха текнали мисли да се оборудвам с някоя от тъй модерните за bedroom-музикантите MIDI клавиатури. Поради тази причина, когато другарят Rэs corporalэs ми предложи своята стара клавиатура, се съгласих без да му мисля много много.
И тъй няколко дена по-късно тя се озова в Пловдив.
Липсата на оргиналната кутия на клавиатурата бе вдъхновила Rэs да сътвори следното абстрактно произведение на изкуството:

С помощта на един нож (който нахално се набута в обектива) нещото еволюира до това:

... и най-накрая се излюпи това:

Сложих го да кацне ей-там (ей, вие там, не се смейте на мониторните колони - последен модел па и супер скъп):

Може някой път да си взема по-голямо бюро но засега и така става :)

Radio Dresden

2008-06-07T18:15:00.001+03:00

Благодарности на хората, които са решили да излъчват музикалните ми напъни по ефирно радио в Дрезден.
http://www.rowolo.de/radio/54.php

Free music: Episode 6 - Altus - Rapid eye movements

2008-05-25T23:03:00.003+03:00

За Altus бях писал малко по-надолу, но не мога да подмина излизането на новият му албум, който всъщност е излезнал през април месец, но аз чак сега съм се усетил :) Името на албума е Rapid eye movements, което доколкото ми е известно е термин, описващ несъзнателното движение на очната ябълка на човека по време на сънуване. Албумът е сред най-мрачните, които господин Carrs досега ни е представял, доста атмосферичен и в същото време немелодичен. Като цяло предназначен за "хардкор"-ембиънт феновете, не го препоръчвам на хора, които не са слушали такъв стил музика досега - ще им се стори откачен или скучен.
Безплатното легално сваляне става на сайта на нетлейбъла Rain.

ЕDIT: Забравих да пиша, че Part II започва убийствено! :D

Out Of Space vol. 2

2008-05-23T08:06:00.002+03:00

Официална информация:

KiNK b2b SAMANTHA BOX - rave
ZENK - oldschool breakbeat
BROKOLI - rave
CODEC - rave
GOROE - acid

НАЧАЛО - 22 часа
ВХОД - 5 лева

18 +

Неофициална инфорвация:
Говори се, че и аз ще съм там да поподскачам.

Чак пък "рокерите"...

2008-05-23T00:14:00.002+03:00

Pendulum - In Silico

2008-05-20T22:45:00.002+03:00

Напоследък из drum&bass форумите се обсъжда новия албум на Pendulum, та реших и аз да разкажа какво чух в него.
Като цяло отзивите са предимно негативни, тъй като австралийците този път за разлика от предишния им албум са избягали от типичния drum&bass звук и са се насочили към рок-поп-някаква-електроника. На мен обаче ми хрумна, че ги подкрепям в това, тъй като настоящите актуални издания в drum&bass музиката представляват "седнал някой на лаптопа и произвел две парчета на ризъна, след което ги издал на плоча". Името на албума In Silico, тълкувано според уикипедия ни говори, че би трябвало да слушаме нещо което е направено изцяло на компютър, но на мен лично не ми звучи така. Въпреки че звука е предимно електронен, изобилстват китари, вокали, а чат пат и други инструменти (в единия чух брас секция). Очевидно е, че албума е предназначен за широко потребление (може да си харесат нещо и не-днб феновете), но мен това определение "комерсиален" отдавна е спряло да ме вълнува и си слушам каквото ми е кеф, независимо колко пари са вложени и изкарани от него.

За накрай ще взема да постна и едно видео, което си харесах наскоро (не е на парче от албума, но защо да е):

Free music: Episode 5 - Millicent - Blue Break

2008-05-12T08:00:00.002+03:00

Вчера Moodix ми препоръча да чуя "Blue Break" - мини албум осъществен от английско дуо, нарекли себе си Millicent. Аз на свой ред сега го препоръчвам на всички IDM/Experimental фенове, тъй като албума наистина си заслужава тегленето, слушането, че дори и повече. Съдържа обилно количество glitches и като цяло е доста синтетичен; има страхотен, доста тежък звук и редува мелодични с по-"корави" парчета. Като цяло не е от онези плахите IDM неща дето се чудят фон ли да са или не, а всичко е "in your face".
Албума се изтегля ей тук: http://hippocamp.co.uk/, а разни други техни парчета има и във http://www.myspace.com/millicentsounds

Клони

2008-05-10T20:29:00.002+03:00

От известно време ме мъчи следния въпрос:
Защо когато става въпрос за дървета казваме "клони", а когато става въпрос за банки казваме "клонове"?

Free music: Episode 4 - Nine Inch Nails - The Slip

2008-05-08T22:19:00.002+03:00

Няма да се впускам в подробности. Просто ще кажа евала на Трент Резнър затова, че вярва във феновете си и е решил да им подари следващия си албум.
Тъй че който си пада по industrial да отива да си напише e-mail адреса в http://theslip.nin.com за да получи линкът към своето собствено копие на албума.
Една дума за самата музика - industrialrockexperimentalambient, с други думи - малко по-различно от Ghosts защото вече си има пеене и достатъчно китари, с по-други думи - чудесна!

Бързо хранене

2008-04-20T20:22:00.002+02:00

Много са ми смешни хората, които казват "Макдоналдс ли, мани ги тези боклуци, от тях се надебелява" и после отиват към близките пицарии и дюнерджийници (или там както се наричат).

НЕ ЩА ШИБАН КРЕДИТ!

2008-04-19T17:28:00.003+02:00

Следобедът днес си го бях отредил като време за правене на нищо, безделничене и разходки. Поради тази причина на драго сърце се съгласих да отида с един приятел до Технополис (ако си мислите че правя реклама в момента, прочетете нататък) и да позяпам какво се предлага на широкия потребител на техника в България. Посещението ми премина по следния начин:
Влизаме.
- Добър ден желаете ли да пазарувате на изплащане?
- Не, благодаря.
Минаваме покрай някакви перални...
- Добър ден, замисляли ли сте се относно пазаруване на изплащане?
- Да, замислял съм се и не желая да го правя.
Отиваме към мобилните телефони.
- Добър ден, желаете ли ...
- Благодаря ако имам нужда от нещо ще ви повикам! - започнах да се изнервям.
Гледаме след малко лаптопи.
- Предлагаме кредити...
- Не искам кредит!
Споделих с приятелят ми, че следващия път ще си сложа табелка с надпис "Не искам кредит!" и момчето, което ми предлагаше чу и взе да се оправдава - "Ами ние тука сме от 6 банки и дрън-дрън, наистина може да предложите на управителя да раздават такива табелки на входа."
Ако ми се налагаше да кажа такова нещо бих напуснал работа.
5 минути по-късно когато все още се мотаехме при мобилните компютри едно момче:
- Желаете ли да пазарувате на изплащане?
Махнах му с ръка да се разкара и се насочих към изхода.

I deleted my Show Desktop icon!

2008-04-16T23:39:00.002+02:00

Всъщност го направих нарочно, тъй като тая "икона" от quicklaunch-а въобще не я ползвам, предпочитам клавишната комбинация "прозорци + D". Случва се обаче да ми се обади някой роднина или приятел и да ме пита "аре ся ти нали си компютърен гений, кажи ми как да си възстановя копчето show desktop след като си го изтрих?". След като им обясня, че далеч не всеки, чиято професия е свързана с използване на компютър е компютърен гений, вече ще мога да ги пратя тук в тази статия, защото малко по-надолу смятам да обясня как се възстановява въпросната "икона".
1. Отваряте Notepad (примерно от бутона Start -> Programs -> Accessories -> Notepad)
2. Копирате и paste-вате или преписвате (кой както може) следния текст:

[Shell]
Command=2
IconFile=explorer.exe,3
[Taskbar]
Command=ToggleDesktop

Не се смейте за преписването - имал съм случаи на хора, които преписват ръчно в браузъра линк, който съм им пратил по скайп примерно.

3. Запазвате файла (File -> Save as...) на Desktop-а с име "Show Desktop.scf"
4. Дърпате си го от desktop-а надолу към quicklaunch бутоните и готово.
5. Опционална стъпка - може да го изтриете вече от Desktop-а, тъй като почти не откривам логика да имате икона която показва Desktop-а на самия Desktop. :)

Да си я ползвате със здраве и мярка :)

Guess the sample 3

2008-04-14T23:35:00.003+02:00

"I'll show you light now. It burns bright forever." са думите на бездомна жена във филма на Дейвид Линч - Inland Empire. Със същите тези думи започва и албумът на Burial - Untrue.
В композицията In Mcdonalds пък "пее" призрака на покойната Aaliyah...

Free music: Episode 3 - Altus

2008-04-07T19:47:00.002+02:00

От доста отдавна се каня да напиша този пост, но днес реших да направя нещо различно и взех че го написах :)
Altus е изпълнител, който не ми е приятел, нито ми е платил да го рекламирам в интернет пространството, но това не ми пречи да го правя поради собствените ми убеждения, че прави невероятна музика. Истинското му име на човека, който стои зад този проект е Mike Carss, жител на Отава, Канада. Преди да се е затичала многомилионната ми аудитория към официалния му сайт http://www.altusmusic.ca/ да си свали неговата свободна за разпространение музика, се чувствам длъжен да предупредя, че там ще намерите AMBIENT! Това го казвам понеже доста хора се мръщят като чуят за тоя стил - ако не си падате кликнете хикса отгоре вдясно, останалите - продължавайте да четете.
А сега цъкни "play" тука и си спри другата музика дето ти свири в момента, за да не сме голословни.
Altus – Scintillation (Part 1)
Съществуват много музиканти, които правят ambient и го пускат без пари в нетлейбъли или в други сайтове, но това което ми направи впечатление в музиката на Altus е, че тя не е претупана, не представлява един зациклен звук или един пад дето върви един час и "изработката" на който трае по-малко време от времето за изслушване. Неговите издания са концептуални и почти винаги името на композицията помага много да си изградиш в съзнанието картината или чувството което той се е опитал да пресъздаде със звука си. Музиката е предимно мелодична и атмосферична, в редки случаи опира и до drone, а качеството е страхотно - просто няма звук дето да не си е на мястото или да звучи зле.
Изданията на Altus са доста голямо количество, тъй че преслушването на цялата му дискография отнема повече от ден, но на мен лично ми направиха доста силно впечатление и бих препоръчал на евентуалните му слушатели да започнат от следните два от албумите му: Fire, който е първия от тетралогията посветена на четирите елемента - огън, вода, въздух и земя; както и Black Hole който е посветен на пътешествие в далечния космос.
В заключение ще кажа, че музиката на Mike Carss е запълвала много от вечерите ми, когато се чувствам прекалено уморен от забързани ритми и припряни вокали, и я препоръчвам на всички, които не ги е страх да се отпуснат, да слушат и да забравят за времето и ежедневните ангажименти и проблеми.
На изпроводяк - любимото ми парче: Altus – Spark

Ежедневно WTF

2008-03-27T11:13:00.003+02:00

Може би някой, от тези които четат тук (особено хората в IT сферата) са се натъквали на сайта, наречен Worse than a failure.
Е, вече се чувствам горд, че съм допринесъл с една капка към този океан на програмистката глупост.
Компанията за която работя често наема freelancer-и за разни задачки, за които не достига редовия персонал. Един от тези freelancer-и ни показа "творчество" което реших, че не трябва да остане несподелено и забравено :)
Необичаен начин за поставяне на нов ред

Митовете за FireFox

2008-03-24T13:00:00.001+02:00

От известно време работя в сферата на уеб-програмирането, ежедневно се сблъсквам с най-различни браузъри и все повече се убеждавам в твърденията, изброени ей-там:

Free music - Episode 2: Downliners Sekt - The Saltire Wave

2008-03-22T11:52:00.003+02:00

Само да предупредя - днес ще оплювам :) Да не каже някой, че само пиша хвалби в блога си. Тази публикация изразява разочарованието ми от една група, на която възлагах много надежди.

Downliners Sekt, които бях представил малко по-надолу в първия епизод на рубриката "Свободна музика" представиха поредният си албум. Този път са решили да представят някаква съвсем различна и непозната (поне за хората които не са присъствали на изпълненията им на живо) страна от тяхното творчество - стилът на албума е определен като noisy post-rock и според мен са го уцелили много правилно определението.
Ето едно примерно парче:
Downliners Sekt – Panic! Sonic Monk
За може съжаление албума не ми допада - смятам, че с електронната музика се справят доста по-добре. Албума е монотонен, всичките парчета ми звучат еднакви (затова съм сложил само едно preview - то покрива изцяло "разнообразието" в албума), а и изпълненията ми изглеждат елементарни и смятам, че всеки, свирил на китара или барабани повече от месец - два, би се справил. Не ми допада също и решението в почти всички парчета да има някакъв шум, изпълняваш функцията да запълва високите честоти със себе си. Да експериментално е, но дразни ушите страшно много. Единственото нещо което ме радва е, че се разпространява отново безплатно и групата разчита на доброволното подпомагане на феновете. Пожелавам им да се намерят такива, които да харесат и това издание. Аз реших, че няма да го подкрепя.

Machine Gun

2008-03-19T16:50:00.002+02:00

Падайте застреляни всичките!

Portishead - Third

2008-03-16T22:04:00.005+02:00

Признавам си - за Portishead чух доста късно - през 2003 година. Това прави 9 години след издаването на първият им албум и 6 години след вторият им. Но по-важното за мен е, че не мога да забравя мрачната квартира огласяна от мръсен бийт, скречове и нежен женски вокал, пеещ:
"It's only you, who can tell me apart
And it's only you, who can turn my wooden heart"
По-късно разни приятели ми казваха "какво се занимаваш с тия, ще умреш от депресия" ... Е да ама на мен така ми харесва. Не че обичам да съм тъжен, просто обичам музика, която изразява силно някакво чувство, а Portishead наистина го могат!
И тъй почти 11 години след издаването на едноименният им втори албум, Portishead обявиха, че са готови с третият им албум, който се казва просто "Трети" ("Third"). Естествено, както и в други случаи, ми беше предоставено промо копие, за да мога да ги похваля в блога си и с това да създам опашки пред музикалните магазини :) Всъщност ще ми се :) Просто албума традиционно за дългоочакваните издания, изтече в интернет месец и малко преди официалното издаване, което е планирано за 28 Април 2008 година.
Та да кажа нещо по същество.
Първото нещо което ми направи впечатление е, че Portishead определено не ни дават още от същото десет години по-късно. Отново на преден план са ретро мелодиите и мръсното звучене, но по по-различен начин от това на предишните две издания. Звукът е по-мек от този на албума от 1997-ма, не е наблегнато толкова върху мръсните тежки ритми (даже в повечето време даже не са тежки, както сме свикнали), парчетата не са в едно и също или подобно темпо а също така и не са само трип-хоп. Тези впечатления могат да се получат още от първата композиция - Silence, състояща се от необичайно бърз ритъм, мръсен дръмлууп в стил ранния Dj Shadow и доста китари. Също така и съвсем неочакван край, който все още не ми е ясно дали е дефект от рипването или авангардно композиционно решение. Второто парче Hunter е малко по-стандартно - бавно и тъжно. Прави впечатление (не само в това парче а изобщо) използването доста синтезатори, но със подчертано аналогово звучене. Nylon Smile е от по-бързите и експериментални композиции. Вместо типични барабани са използвани разни други перкусии. Ритъмът, наличието на разни reverse-нати акорди и доста back-вокали ме карат да оприличавам парчето на тези от соловият албум на Thom Yorke. И като стана въпрос за него - следващото парче The Rip ми звучи точно като парче на Radiohead изпято от Beth Gibbons. Акустична китара, нежни вокали, аналогови синтезатори и акустичен ритъм по-късно - определено The Rip ми стана любимец от албума. Следва Plastic което отново напомня за нещата отпреди 10-тина години. We carry on е нещо по-интересно - парчето е бързо и доста експериментално, базирано на ритъм от оркестрални барабани плюс синтетичен бас, китари от време на време и един нарочно-досаден монотонен звук - отново синтетичен, който се чува в голяма част от парчето и поспира само за малко чат пат. За почивка след този експеримент, Portishead са сложили една по-кратка акустична песен - Deep water, която не ми хареса много, но си е нужна защото това което следва след нея ме накара да зяпна. Machine gun. Застреля ме един залп. И още един. И още един. И още... По едно време усетих че тия залпове формират ритъм! Включващите се вокали ме убедиха че това е същността на песента. Включват се все повече бек вокали и съм напаво във възторг от контраста на бруталните залпове и нежните женски вокали. И накрая за да ме довършат към залповете се включиха разни брутални електронни ефекти, а един синтезатор изсвири апокалиптичен финал. Падам в канавката поразен от откосите на machine gun-а и почти съм готов да заплача на фона на следващото парче - Small което е тъжно и нежно, а вокалите на Beth Gibbons са отнасящи. Парчето градира добива вид на инструментален рок-валс. Magic Doors има начупен ритъм и сравнително динамична (за "стардартите" на Portishead) мелодия, а припева е белязан от едно grand пиано, което отново ми навява някакви асоциации с Radiohead. Заключителното парче Threads прилича повече на alternative rock отколкото на каквото и да е друго, но нещо не успя да ме грабне. Ще трябва да се слуша повече :)
В заключение ще кажа, че за мен лично този албум е повече отколкото съм очаквал! С удоволствие ще си го купя като излезне и няма да вярвам на хората дето пишат по форумите, че не си заслушавал 10-годишното чакане, защото колкото повече го слушам, толкова повече се убеждавам в обратното!

Keyboard failure

2008-03-01T12:01:00.002+02:00

Единият от компютрите в офиса твърди, че когато клавиатурата не работи е нужно да натисна F1 за да продължа.

Evol Intent - Era of Diversion

2008-02-26T07:48:00.002+02:00

Всичко започва с този текст:
http://www.caucus.org/archives/93spr_mad.html

Случи се така, че тази сутрин се събудих с около 2 часа по-рано от обикновеното (и час и половина преди необходимото) и реших да видя какво ново в музикалния свят. Това което привлече вниманието ми е предстоящия албум на Evol Intent наречен Era of Diversion. По принцип албума е планиран да излезе на 5 Март 2008 г., но вече из интернет са се появили "preview"-та, така че имах възможност да чуя за какво става въпрос :)
След първото слушане директно казвам: Ей-това е drum&bass албума който бих купил! Всъщност ако го кажа така, няма да съм точен, защото Evol Intent, въпреки че са известни с drum&bass подвизите си тук са предложили много по-богато разнообразие от стилове - drum&bass, hip-hop, IDM, noise, metal, в едно от парчетата даже имаше звуци като от 8-битовите игри едно време (любимите ми, даже не очаквах да има такова нещо)... Звука като цяло и естествено е на убийствено ниво. Барабаните са брутално натрошени, баса е тежък, атмосферата е мрачна, на моменти бунтовническа и много надъхваща... не са пропуснати и любимите ми елементи - Tb-303, amen break и други подобни благинки от миналите години, но не са прекалили с тях и като цяло в албума има както намигвания към годините на класическата електронна музика, така и съвсем модерна електроника. Най-хубавото за мен е, че албума не предлага 6-7 минутни клубни циклажи, а си е за домашно слушане.
Тъй че - дойде ли 5-ти март 2008-ма - консумирайте с удоволствие и мярка :)

Chat Logs: Episode 3 - Как се създават деца

2008-02-24T22:24:00.001+02:00

(10:23:22 PM) Stilgar:
Child c = new Child();
taka se suzdava dete
spored men

Бел. авт.: абе сигурен съм, че имаше и по-приятен начин...

Ще ходим ли на концерта на Металика а?

2008-02-18T12:58:00.003+02:00

Мишо го е казал доста добре:
http://www.sietch.net/ViewNewsItem.aspx?NewsItemID=9

Autechre - Quaristice

2008-01-29T22:48:00.000+02:00

Вече е факт излизането на един от албумите, които чаках с нетърпение да се появят - Quaristice на Autechre!
За съжаление на някои и за щастие на други албумът не ни предлага кой знае какви изненади и следва линията, която поставиха последните няколко издания на Autechre. Все пак Quaristice се отличава от предшествениците си по някои неща. Основното което прави впечатление на пръв поглед е това, че парчетата са по-кратки, по-бързо се сменят настроенията (както в албума, така и в рамките на самото парче) така, че това, по което се отличава албума от предшествениците му е разнообразието на звуци. Някои от парчетата са ритмични, в други път напълно отсъства ритъма и темпото; в някои има наченки на мелодичност, в други съвсем отсъства; звуците са странни и разнообразни.
Като цяло това което можем да чуем в албума е следното: топли и почти мелодични синтезатори, напомнящи "аналоговите времена", странно звучащи електронни ритми, дисонансни мелодии, които ту звучат близко, ту се отдалечават на километри мигновено, изкривени вокални семпли и някакси детски звучащи мелодии, но в контекста на обграждащата ги атмосфера от начупени ритми и спорадични звуци изглеждат по-скоро зловещо отколкото наивно и весело, изненадващи мелодични и психеделични моменти, абстрактен ambient, неритмични абстрактни композиции от странни повтарящи се звуци, ...
За заключение бих казал, че Quaristice определено не е албумът, който бих седнал да изслушам с майка си и леля си, нито бих пуснал на купона с приятели, и слушането му в спокойна домашна обстановка е най-добрия начин да се възприеме (ако въобще слушателя е склонен да възприеме подобен род експерименти). Може би тайничко се е надявах Autechre да се завърнат към малко по-мелодични композиции и да напомнят поне малко за творчеството си от 90-те, но тези мои надежди осъзнавам че са твърде наивни за група, която едва ли не посочва посоката на експериментиране за следващите няколко години с всеки свой нов дългосвирещ албум.

Ваня

2008-01-15T19:55:00.000+02:00

Настъпи времето на новата ми племенничка!

"Предсказанията на Ванга"

2008-01-14T23:03:00.000+02:00

Попаднах на ей-тая статия
http://www.rusenews.eu/news,1,13292.htm
Някои от тези така наречени "предсказания" ми се сториха толкова нелепи, че реших да направя кратък коментар на част от тях:

"2046 – Става възможно подмяната на органи."
- Това и сега е възможно - викат му "трансплантация"

"2066 – По време на атака върху Рим от страна на ислямски армии, САЩ използват за пръв път климатично оръжия – климатът се променя и захладнява"
- Тука се смях с глас и доста - звучи като от разказ на 13 годишен любител-фантаст. Едва ли държава, управлявана от разумни същества ще използва оръжие, което ще се отрази колкото на враговете й, толкова и на нея.

"2076 – Безкласово общество (комунизъм)."
- Това не ми е толкова смешно, ама ми е интересно, защото противоречи на всички тенденции по света ... знае ли човек, може като помъдреем с още 70 години да установим, че комунизма е готин :)

"2111 – Хората се превръщат в киборги (живи роботи)"
- Хахаха да, точно в рамките на тази година всичките едиколко си милиарда човеци ще станат киборзи без никакви възражения

"2164 – Хората се превръщат в полухора."
- А другата половина?

"2167 – Нова религия."
- Нова религия ако искам мога да създам точно сега през 2008 година, тъй че да не ми се хвалят тия от 2167 :)

"2183 – Колония на Марс се сдобива с ядрено оръжие и иска незабавна независимост от Земята."
- Сдобила се с ядрено оръжие? Тая колония според мене без помощта на ядрена енергия въобще не би съществувала...

"2279 – Енергия от нищото (вероятно от вакуум или черни дупки)."
- Сбогом, господа Галилей, Лайбниц и всички останали!

"2291 – Слънцето угасва. Правят се опити за възстановяване на термоядрените процеси."
- Подранило е с 5 милиарда години :(

Разбирам напълно автора на тези глупости за това, че не се подписва със собственото си име, но пък защо петни името на мъртъв човек?

Radio Canada

2007-12-27T23:30:00.000+02:00

Този пост си го пиша за да се похваля малко :)
След като преди време попаднах по някакъв начин в плейлиста на ефирно радио във Виена а именно http://oe1.orf.at/ пак по същия незнаен за мен начин открих че на 23 Декември 2007 година съм звучал и на честота 89.1 Mhz в Квебек - http://www.ouebemusique.org/2007/12/playlist-dimanche-23-dcembre.html
Супер! :)

Интервю с Burial

2007-12-18T19:46:00.000+02:00

Отново отварям темата за Burial, след като написах малко лично ревю за новият му албум - Untrue. Поводът е най-обширното му интервю, на което съм се натъквал - мястото е тук: цък

Там той разказва, как никога не е ходил на голям фестивал, как наистина е направил музиката си на Sound forge и не му пука за това, че не му вярват; как не съжалява, че няма музикално образование; как sequencer-ите му пречат да вижда звука, така както иска и че всичко, което вижда в тях са едни шарени квадратчета; как направата на Untrue му е отнела 2 седмици стоене пред компютъра; как голяма част от барабаните му всъщност са звуци от игри за Playstation...

Песента, която търсих 6 години!!!

2007-12-08T22:17:00.000+02:00

Помислете ме за ненормален - не ме интересува - наистина съществува такова парче, което преди 6 години, през 2001 година, видях по телевизия Viva Zvei (която малко след това спря да съществува), записах си с тогавашния ми касетофон, не можах да видя кой я изпълнява и как се казва ... и оттогава търся. То не беше пускане на теми във форуми, ровене в какви ли не сайтове ... преслушване на дискографиите на разни изпълнители с подобен стил ...
ДОСЕГА!

Bob Humid - We Care Because They Won´t

Too good free music: Episode 1

2007-12-06T21:15:00.000+02:00

Започвам още една рубрика в блога ми. Тя ще е посветена на свободната (с други думи безплатната) музика, на която се натъквам из интернет и ми е направила добро впечатление.
Няма да се ограничавам само до нови издания, важното е да са ми харесали :)

Започвам със Downliners Sekt

Тази мултинационална формация (Франция, Испания, Великобритания) ми направи много силно вречатление с албума си STATEMENT OF PURPOSE. После си дръпнах и другият им албум - Still Engine, но сърцето ми остана в първия :) Те самите определят стила си като Electronica / IDM / Progressive, но са намесени и доста други стилове, музиката често звучи с дисторшън и lo-fi елементи. В някои от парчетата има вокали - на испански и на английски. Това което ми направи силно впечатление е чудесното качество на звука, което си проличава ако се слуша на сносна аудио система :) Силно препоръчвам да се чуят парчетата Benz, Disable, а любимото ми е The Pledge.
Музиката на Downliners Sekt е достъпна на адрес http://downliners-sekt.com/

Минавам нататък в ревютата си със Syl Kougaï

Музиката идва от Франция и е IDM. Попаднах на албума в един форум за електронна музика и противно на друг път реших да не подминавам всичките netlabel издания и да проверя за какво става въпрос (може би защото ми хареса обложката). Определено не съжалявам - музиката на Syl Kougaï си заслужава слушането! Парчетата са доста синтетични, ритъма им е непостоянен, накъсан и изключително динамичен, музиката изобилства от пукания и странни ефекти. Направи ми добро впечатление интересния начин по който беше вплетена ел. китара в едно от парчетата.
С тази музика можете да се сдобиете срещу попълване на e-mail адреса си в този сайт: http://sylkougai.com/ Спокойно, хората са коректни и няма да ви спамят изобщо, просто явно искат да си водят някакъв вид статистика за това колко пъти е дръпнат албума. И една препоръка - тъй като в архива, съдържащ албума парчетата не са номерирани - препоръчвам да го направите след като дръпнете албума, защото наистина е много по-впечатляващо да ги слушате в правилния ред.

Третото ми предложение е BitBasic

Ще говорим за 'Grating Rainbows' EP, което се явява дебютното издание на въпросния изпълнител, за който се оказва, че не знам нищо друго освен това, че живее във Великобритания. ЕР-то е дълго 18 минути и парчетата преливат от едно в друго. Ако трябва да го определя стилово бих казал накратко - микс от стиловете на Squarepusher и Prefuse 73. Повечето от парчетата са бързи, с натрожени ритми и много glitches. Фънки и джази семплите присъстват през цялото време, семплирани гласове - също. Всъщност не съм сигурен - може би част от инструментите са изсвирени специално за парчетата, но не мога да бъда сигурен. Важното е, че всичкото това е на страхотно ниво и е много приятно за слушане. Единственото, за което мога да съжалявам е, че е само 18 минути :)
Свалянето става тук: http://www.mono211.com/content/releases/mtkmp186.html

В няколкото думи отредени за заключение искам да кажа: Не знам каква е причината на всеки един от горните изпълнители да предоставя музиката си безплатно на публиката, но се надявам да получат необходимото признание, за да може да продължават да правят това, което правят и съответно да ни радват нас - слушателите.

Автоматичен превод

2007-12-04T14:52:00.000+02:00

Тази снимка ми беше изпратена от afx. Цъкнете върху нея за да видите по-добре за какво става въпрос.

Промоция - магистри ФМИ - Пловдив 2007

2007-12-02T11:07:00.000+02:00

Вчера беше официалната церемония по връчване на дипломите на магистрите, излизащи от Факултета по Математика и Информатика на Пловдивския Университет "Паисий Хилендарски". Присъствах и аз в ролята си на завършил магистър с все още невръчена диплома :) Ето няколко кратки впечатления:
- Нямаше я Роси :(
- И-и-ска-ме Роо-си! И-и-ска-ме Роо-си! (не всички бяха на това мнение обаче)
- Може би вследствие на липсата на Роси програмата беше доста по-кратка отколкото миналите два пъти когато съм присъствал на това събитие. Това беше добре. Състоеше се главно от поезия и народни песни.
- Въпреки това имаше разни хора дето бяха за пръв път и мрънкаха колко била дълга церемонията и колко зле била организацията (което беше абсолютно невярно).
- Спонсорите бяха главно софтуерни фирми, които бяха дошли да си търсят работна ръка, което си пролича пределно ясно от поздравителните речи. Изслушахме ги търпеливо, защото без тях нямаше да има финансиране за събитието. Дано да си намерят работници и догодина пак да спонсорират промоцията.
- Дадоха ми диплома :)
- Неофициалното парти беше също нетрадиционно - в стола на университета, вместо в подземното помещение, наричано официално "интернет кафето" (защото преди години беше такова), а наричано неофициално "катакомбите" защото е много мрачно, студено, ниско и няма вентилация. Подкрепям с две ръце инициативата за стола - смятам, че всички си прекарахме чудесно, видяхме се с много приятели и т. н.
- Безплатното ядене не свърши за 10 минути! Алкохола също се задържа поне два-три часа :) Или абсолвентите вече не пият толкова много, или миналите години от винпром "Пещера" са давали по-малко. Тоя път алкохола не беше от тях.
- Много благодарности на доц. д-р Димитър Мекеров и доц. д-р Асен Рахнев за всичко, което правят за нас, както и за всички около тях, които им помагат!
- Когато вече в университета всичко беше "опустошено" (имам предвид храна и алкохол) ме заведоха в заведение на име "Ликьор". За "Ликьор" бях чувал, че е клуб в който се пуска музика предимно в стил eurodance и е доста популярен сред студентите. Оказа се странно място - големите момчета на входа ме посрещнаха необичайно любезно, пожелаха ми да прекарам добре вечерта. Предполагам, че така се отнасят към всеки клиент, за което ги поздравявам. Напук на тези пожелания вътре няколко стотин клиенти просто си седяха, пиеха си и имаха вид, че им е неприятно да бъдат там - гледаха лошо и едвам-едвам някой се поклащаше на музиката. Добре, че моята компания не беше подвластна на това настроение :)
- Вечерта свърши рано сутринта днес (хаха странен израз стана).

Защо така бе, Globul?

2007-11-30T22:09:00.001+02:00

По принуда съм абонат на българския мобилен оператор Глобул от няколко месеца (служебен телефон, затова казвам по принуда).
Досега не съм ползвал услугите им, но в първите месеци откакто съм им абонат ми прави лошо впечатление един досаден факт - АБСОЛЮТНО ВИНАГИ ми изпращат SMS-ите си за приближаване на кредитния лимит или други подобни в много неадекватно време - или късно вечерта (22 - 23 часа) или рано сутринта - 7 часа - единия път даже в неделя! Не е толкова голяма работа, има много по-важни неща, ама според мен е нелепо такава голяма фирма да се дъни по подобен смешен начин.

Chat Logs: Episode 3 - Дебъгване

2007-11-28T11:14:00.000+02:00

(09:57:58) Аз: уфф репортнаха ми тука някакъв як бъг
(09:58:03) Аз: трябва бързо да го оправям
(09:58:47) Митака: аз ги оправям с чехъл
(09:58:56) Митака: ама ти си умен , и с компютър

... кой както може :)

Burial - Untrue

2007-11-25T22:32:00.000+02:00

За Burial чух малко след излизането на дебютния му албум някъде през 2006 година и това, което ми направи впечатление беше твърдението, че си прави парчетата изцяло на Sound Forge предимно със семплиране, copy/paste, доста често без да спазва ритъм и т. н. Интересното е, че резултата е изненадващо добър! Именно поради тази причина излизането на новия му албум беше събитие, което ме изненада приятно (аз даже не знаех, че се задава такъв, докато не прочетох за излизането му).
Друг интересен факт за Burial е, че не се появява на live-ове и не разкрива самоличността си. В интервю наскоро твърди, че само 5 човека извън семейството му знаят, че той се занимава с музика.
За мен лично вторият му албум е съвсем подобен на първия, което е повече хубаво, отколкото лошо :) При първо слушане парчетата звучат еднообразни и като цяло е труден за слушане, но колкото повече се задълбочавам - толкова повече и по-интересни неща откривам за слушане в албума. Много ме радва начина по който е работено с вокалите - всичките са семплирани (или на мен поне ми се струва, че няма такива, които са записани специално за албума) и са манипулирани смело с pitch и timestrech, без въобще да се е притеснявал за влошаване на качеството или за евентуалните дефекти, произхождащи от рязане и т. н.
Като цяло музиката внушава картини на градски нощен пейзаж, изпълнена е с парчета от обкръжаващ шум, всякакви звуци, които могат да се чуят при една вечерна разходка из различните квартали на големите градове. Всичко това в комбинация с "мръсния" звук създава уникална атмосфера.

Radiohead - In Rainbows

2007-11-21T22:52:00.001+02:00

Хайде:

Реших, че е крайно време, при положение, че Radiohead според статистиката на Winamp-а ми е най-слушаната група от мен през последните 2-3 години, да напиша нещо и за новия им албум.
Писаха на много места как се разпространява албума, така че ме мързи и аз да го обяснявам, а и не виждам защо толкова трябва да се набляга на това - сякаш музиката не е достатъчно добра, че да трябва да се привлича вниманието със странични неща. По принцип подкрепям идеята им с две ръце, но имаше медии, които друго почти не казаха за този албум, освен как можело да си го "купиш" и това е.
ТА още на обяд на 10 октомври 2007 година (датата обявена за излизане на албума) се сдобих с него и ... PLAY!
Чувайки началото на 15 step си помислих "бе да не съм дръпнал погрешка някакъв албум на Autechre по дяволите!", но после нещата се подредиха. Парчето на моменти е с доста експериментален звук (макар че не е чак като в Kid A примерно) и си помислих че ще бъде така до края. Да ама не - Bodysnachers заби яко китарно и ме подсети, че преди години Radiohead се водеха един вид рок група :) Усмихвам се защото това ме радва, освен това парчето много прилича на едно от любимите ми от OK Computer - Electioneering. Nude малко ми мина през ушите без да стигне до другаде, дори след като го послушах известно време, явно още не му е писано да вникна в него. За сметка на това Weird fishes/Arpeggi ми е тотален любимец - динамичен бийт, много красиви постоянно развиващи се арпежи (я, що ли се казва така парчето?) и невероятен текст! И накрая просто - i hit the bottom ... and escape... escape! All I need започна малко сухичко, ама мен лично ми хареса - в един форум се обсъждаше, че началото приличало на парче на Boards of Canada и като се замисля не са далеч от истината, особено имайки предвид звука на баса и като цяло леко "мръсното" и аналогово звучене. Най-красивото в парчето обаче е градацията и финала - в един момент сякаш звука разкъсва оковите си и експлоадира като фойерверк! Faust Arp е приятно акустично парче, което за мен, слушайки албума, играе роля на някаква интерлюдия - момент в който да си починеш и да се впуснеш отново в приключението с Reckoner. Интересното в това парче е, че от левия и от десния канал се чуват съвсем различни барабани, общото между които е само темпото и размера. Получил се е интересен ефект, чувал съм го и в парчета на други групи, но тук е особено сполучлив. House of cards засега не успях да я разбера и харесам, съжалявам. Jigsaw Falling Into Place пък за сметка на това ми е другия любимец в албума! Финала на албума - Videotape ми допадна много още с първото слушане, има си някакъв странен ритъм, който въпреки че на първо слушане звучи леко недодялан, много ме привлича :)
В едно "мъжко" списание се бяха излъгали да напишат статия за In Rainbows, че даже бяха написали че това бил най-добрия албум на Radoihead от OK Computer насам, аз не съм съгласен - смятам че и Hail to the thief и Amnesiac го превъзхождат, но все пак си го слушам с голямо удоволствие и като цяло не съм разочарован. Може би ми липсват по-крайните експерименти и сериозните електроники, ама май Том Йорк си ги запази повече за дебютния му солов албум.

Упс...

2007-11-21T22:43:00.000+02:00

Какъв такъв свободен блогър съм ако не си поствам нещата дето ги мисля и правя, аааааа-ма-ха!

Ето нещо:
Понякога като съм на обществено място се въздържам да си мисля за определени работи, понеже .... все пак представяте ли си някой наистина да може да чете мисли? :D

Нови козметични процедури

2007-11-21T08:24:00.001+02:00

Доскоро хората си махаха окосмяването, но според Списание Плейбой това вече не е на мода и дават 3200 лева за окосмяване...

Chat logs: Episode 2

2007-11-14T21:48:00.000+02:00

Направо смятам да си открия рубрика "Chat logs", в която да споделям най-различни умотворения, на които се натъквам по време на комуникацията чрез чат-програми.

Днес Stilgar говори за Линукс...:

[21:43] [TeeRexX] JOKe`Away абе ти на C# ли работиш!?!?!?!
[21:45] [Stilgar] mne tiahnata firma niama pari da im kupi windows che da rabotiat na C#
[21:45] [Stilgar] polzvat niakva amatiorska operacionna sistema
[21:45] [Stilgar] bezplatna bila...
[21:45] [TeeRexX] а да бе вярно
[21:45] [TeeRexX] хаха
[21:46] [Stilgar] pravili ia v chitalishteto
[21:46] [Stilgar] na dobrovolni nachela

Chat logs: Episode 1 - Глория

2007-11-13T22:55:00.000+02:00

Един случайно уловен разговор в чата...*

[15:10:14] Sheffield says: знаеш ли кого мразя
[15:10:16] Sheffield says: глория
[15:10:16] Sheffield says: :@
[15:10:54] Sheffield says: прави едно и също вибрато в края на всяка своя дума във всяка от 5-те си хиляди песни
[15:11:02] Sheffield says: и прилича на ралф шумахер

* Изказаните мнения принадлежат на човека, който ги е изказал. Надявам се Глория да не си мисли, че като е известна всички я обичат.

Интереси

2007-11-11T22:33:00.001+02:00

В сайтовете за запознанства и някои от instant messenger-ите присъства едно много забавно поле, наречено "интереси". Там се предполага, че хората трябва да напишат от какво се интересуват, какво им е хобито и т. н. Защо е забавно? Много често се случва и за мен лично е смешно, когато в полето "интереси" някой мъж например си напише "жени, секс, ... ". Това ми звучи все едно да си напишеш "дишане, ядене, спане ..." :) Интересно ми е дали тези "интереси" биха заинтригували наистина някой от женски пол?

Водонеснабдяването на Варна

2007-11-11T20:35:00.000+02:00

Най-интересното отразяване на кризата във водоснабдяването на Варна намерих в блога на Rэs

65daysofstatic - Don't go down to sorrow

2007-11-07T20:29:00.000+02:00

Направо се изумявам как може да се изразят толкова много чувства по такъв силен начин без думи и сюжет!!!

Омаха бич

2007-11-01T23:22:00.000+02:00

Ееееми ... просто ми допадна и реших да си го сложа в блога :)

Guess the sample 2

2007-11-01T17:07:00.000+02:00

Я, тамън открих още един семпъл от филм, този път в музиката на Ulver и по-точно Catalept от Perdition city (2000). Почти цялото парче е базирано на семпъл от музиката, която се чува в началото на филма Psycho от 1960 година.

Venetian Snares - My Downfall (Original Soundtrack)

2007-10-16T10:10:00.000+02:00

Есента на 2007 година ми предложи твърде много музикални изживявания, начело на които са новите албуми на Venetian Snares и Radiohead. Днес съм решил да напиша няколко думи за първият.
И така новото творение на хиперпродуктивният breakcore/idm/classical изпълнител Venetian Snares (известен също като Aaron Funk - като в FAQ на сайта на лейбъла Planet Mu се твърди, че това му е истинската фамилия) се нарича "My Downfall (Original Soundtrack)" и първите подробности около албума твърдяха, че ще бъде наследник на хитовия "Rossz Csillag Alatt Született". Слуховете бяха потвърдени от няколко демота, които господин Funk беше публикувал в профила си в myspace.com. Не липсваха естествено и фалшиви слухове, например че новият албум щял да бъде изцяло класически и в него няма да има breakcore елементи, които за щастие се оказаха кьорфишек - в албума си има достатъчно количество натрошени ритми, шум и паника :)
Албума се състои от 14 композиции, като темите които се редуват са мрачна класическа саундтракова музика с моменти на диви breakcore ритми в невъобразими темпа, размери и изобщо - музикална теория на пух и прах. Началото е поставено с внушителни хорове и ни пренася в средновековната атмосфера на Будапеща (където се твърди, че е и направен албума). Като цяло парчетата в албума могат да се разделят на два вида - такива които представляват смайваща комбинация от класическа музика и импровизация на базата на популярни drumloops, начело на които стои незаменимият Amen break; и такива, които представляват чисто класически интнерлюдии.
Твърди се, че албума е изграден предимно на базата на класически инструменти, симулирани чрез компютър, както и реални такива, които Aaron Funk сам си е свирил. Въпреки че относно звука компютърно генерираните инструменти той понесе известни критики, аз (като подчертавам, че съм неексперт в областта на класическата музика) не мога да ги разгранича от истинските инструменти.
Интересен факт е, че Ventian Snares е изоставил тъй любимият си размер - 7/4 (не съм 100% сигурен че е такъв - не внимавах в часовете по солфеж) и във новият албум е решил да експериментира още повече в тази посока, предлагайки ни парчета с размери кратни на 11, 5 и др. Тамън свикнах да си клатя правилно главата по 7 пъти в такт и той сега ще ме обърка нацяло :)
Като единствен недостатък на албума, бих посочил твърде сходната структура на всички парчета и липсата на някое, разнообразяващо атмосферата от рода на "Öngyilkos Vasárnap", което се открояваше в "Rossz Csillag Alatt Született" с наличието на вокали и ритъм с темпо под 180 bpm - в "My Downfall (Original Soundtrack)" всички парчета са или без темпо, или много бързи.

Структурата "опашка" (или защо не са ни виновни политиците)

2007-10-04T11:51:00.000+02:00

Следващата публикация представлява мнение на един мой приятел във форум, посветено на някои проблеми на българското общество. На мен лично много ми хареса и почти съвпада с позицията ми, така че реших да си я копирам тук. Когато имам повече време може и да я преведа на кирилица.

Stilgar says:
В информатиката опашка е структура от данни от типа FIFO (First In First Out). За непосветените - това означава, че който се нареди първи, ще го обслужат първи. Вероятно концепцията е твърде сложна за средностатистическия българин, защото той опашки не признава и се реди на купчини (много хора тука са запознати с теорията ми за въвеждане на еквивалентна структура от данни в информатиката, но това е друга тема).

Днеска си се редя на автобуса за Пловдив и като никога се е образувало нещо като опашка. Разбира се, поне половината от хората, които дойдоха след мен решиха че може да се скупчат отпред, защото ние отзад сме по-глупави, а те са се досетили или пък имаха проблеми със зрението и не видяха опашката.

И после политиците били виновни, българите били най-умни, най-красиви, най-интелигентни. ГЛУПУТКИ! Време е да се даде информация на българите, че американците се редят на опашки, не щото са глупави и не са се сетили да се скупчат. И че IQ-то на българите е доста ниско в сравнение с това в Европа и дори по-ниско от средното IQ на американците. И че факта, че хората се правятн на хитри на дребно е много по-голям проблем от парите дето откраднали политиците (е това също си е проблем, ама и на запад политиците крадат, пък хората не живеят толко зле).

Вярно е, че и аз съм правил така, но какво да направим - и аз съм израстнал тук. Стремя се да не го правя, но често просто не се усещам, обаче никой не може да ме убеди, че като видиш 10 човека опашка не си се усетил...
И сега ако си мислите "кво толкова, някой се прередил" - замислете се защо има толкова жертви по пътищата? ... ами някой се прережда!

Край на цитата.

Ако някой желае да се включи в дискусията може да го направи тук: http://smfc.xaxa.eu/index.php?topic=180.0

Guess the sample

2007-09-16T20:32:00.001+02:00

Много ми е забавно да откривам семпли от филми в музиката, която слушам. Ето някои от последните ми "открития":
- Началото на първото парче от албума на Amorphous Androgynous - Tales of Ephidrena съдържа звукови ефекти от филма Хищникът (1987 година ако не се лъжа).
- Във някои от ISDN радио предаванията правени от FSOL през 90-те пък открих семпли от филма на Стивън Кинг "Човекът с косачката" (говори се нещо за виртуалната реалност).
- И нещо от съвсем различен музикален стил и друго време - във албума на Yahel - Waves of sound и по точно парчето The Only Way срещнах семпъл от Матрицата.

Блогоразголване?

2007-09-14T20:28:00.000+02:00

От два дена чета блога на един човек (който е доста по-"продуктивен" от мен и има стотици публикации) и в един момент установих, че знам толкова много за него - сякаш го познавам (а всъщност попаднах съвсем случайно на него)... интересното е, че в доста от статиите които е писал е наблегнал на темата за опазването на личните данни и е посочил многократно примери за това как в България се нарушават законите, касаещи тези данни. Аз лично мисля, че това блогоразголване, което сам си е "причинил" е някакси ... по-лично от номера на личната му карта, e-mail адреса или телефонния му номер.

Ето ни блогърите

2007-08-30T15:32:00.001+03:00

Днес докато си обядвах със сандвич със шницел, краставички, домати и европейска салата попаднах на тоя линк, който не мога да не постна тук пред многохилядната ми аудитория :)
click

Питанки

2007-08-20T21:06:00.000+03:00

Ето ви два въпроса:

Защо всички блогъри са еколози?

другия няма общо с първия

Защо полицаите нямат блогове?

Jóga

2007-08-14T20:34:00.000+03:00

Понякога се случва така, че някоя песен "влиза под кожата ти" и не излиза оттам докато не я изслушаш поне няколко десетки пъти ... тези дни намерих една такава.

all the accidents that happen
follow the dot
coinsidense makes sense
only with you
you don't have to speak
i feel
emotional landscapes
they puzzle me

then the riddle gets solved and you push me up to this:

...state of emergency...
...how beatuiful to be!...
...state of emergency...
...is where i want to be...

all that no-one sees
you see
what's inside of me
every nerve that hurts you heal
deep inside of me
you don't have to speak - i feel
emotional landscapes
they puzzle me
confuse

then the riddle gets solved and you push me up to this:

...state of emergency...
...how beatuiful to be!...
...state of emergency...
...is where i want to be...

...state of emergency...

...state of emergency...

UP THE IRONS!

2007-06-05T09:09:00.000+03:00

http://radiotangra.com/?page=newss&lng=bg&nid=2905

много хубаво са го казали хората в сайта ... една от 30 000 мечти беше и моята!
Смело мога да заявя, че трудно вече някой концерт може да ме впечатли повече от този - просто нямаше нито един слаб момент! Ахат и Lauren Harris Band се представиха много добре като подгряващи (въпреки че бях скептик и за двете групи). Мейдън не ни караха да чакаме докато се стъмни съвсем и излезнаха още към 9 часа. Оттам вече ми е трудно да описвам - просто си представете едни от най-добрите музиканти на сцена пред 30 000 души, които реват заедно "2 minutes to midnight"...
Единственото нещо, за което малко съжалявам, е че в tracklist-а не присъстваше едно от любимите ми парчета (издадено в годината ми на раждане:) ) - Aces high, но това което чух ми стигна да бъда предоволен :)

23

2007-05-08T23:30:00.000+03:00

Днес отново остарях.
Останах изненадан колко много хора се сетиха за мен! Благодаря на всички!

проба, проба ...

2007-04-18T20:31:00.000+02:00

ъъъ ... това нещо работи ли?

таа видях че било много модерно човек да си има блог (нещо като притежаването на GSM или мразенето на чалгата) и реших и аз да взема да пиша някакви неща из интернет, допринасяйки към нарастването на количеството (без)полезна информация в него